неделя, 23 май 2010 г.

"Бог пътува винаги инкогнито"

„Най-съществените неща понякога остават най-незабелязани”

Лоран Гуниел „Бог пътува винаги инкогнито”

Един френски автор с една определено заинтригуваща книга разплаква очите ми тази сутрин. Авторът е Лоран Гуниел, а романът е „Бог пътува винаги инкогнито”, заглавие може би твърде дълго за иначе изчистения и динамичен стил на френския писател и психолог.

Представете си да ви писне от съществуването. Да сте намирали смисъл единствено в гаджето, което ви е изоставило преди ден, без видима причина. Да сте на ръба на всичко във вашия живот, на ръба на...Айфеловта кула с една едничка мисъл – Как да се отървете от този никакъв живот, като „безболезнено” разбиете глава в паважа. Представихте ли си?

Мислено се убиваме сигурно по няколко пъти на ден. Робуваме на страховете си от мързел. Знаем, че е малко по-трудно да им се противопоставим и предпочитаме да им служим. Леността е завладяла мозъците ни, навлекли сме черните одежди на враждебността, фалша и песимизма за да придобиваме материални изгоди, привидно мотивирани от несъществуващ стремеж към спокойствие.

„Ние сме промяната, която искаме да видим в света”

Ганди

Примирявайки се, ние губим от очарованието на живота. Приемайки всичко за даденост или за липса на шанс, ние пропиляваме времето, което ни е дадено, за да „раждаме” шансове за себе си и за другите. Да намерим уважението към самите себе си и да го утвърдим пред другите е първата стъпка към личностния успех.

Но личностният успех не бива да се превръща в самоцел, стремежът към самоутвърждаване е съпроводен с грижа към другите и с търсенето на връзките с тях. Ние не живеем сами за себе си. Намираме се в непрекъсната взаимовръзка с околните, а любовта ни към самите нас трябва да се развива в любов към другите.

С неоспоримо майсторство, Гуниел ни въвлича в едно приключение, в което финалната точка е началото на нашата история. История, която звучи правдоподобно само ако успеем да повярваме в нея.

Няма коментари: